За всички, които дойдоха с надежда и си отидоха с разочарование...
В началото на 90-те, "вятърът на промяната" задуха и в сферата на образованието и моите дидактически идеи станаха актуални. Тогава един от моите съмишленици - проф. Боян Лалов от бившата катедра "Педагогика" към Техническия университет - София, организира излизането на прогресивното списание "Отворено образование". В него той покани известни педагози да публикуват новите си идеи за преустройство на образованието. За мое щастие, аз също бях поканен да разкажа за моята образователна технология МИКРОЛАБ.
След известно колебание, аз реших да бъда напълно откровен и критичен към недъзите на тогавашното образование. Може би някои пасажи сега ще ви прозвучат доста грубо, но това беше самата истина... и аз се осмелих да я кажа. Интересното е дали сега има някаква промяна в положителна посока? Ще ми бъде много интересно да го споделите...
Излиза, че съм бил от първия набор студенти, използващи МИКРОЛАБ! Това беше едно велико време - време на сводобния размах на въображението. Тогавашният асистент Мечков кипеше от ентусиазъм и беше готов да беседва с любознателните студенти без край за загадъчните свойства на аналоговите устройства. През 1989 г. завърших ВМЕИ, а след година станахме колеги. Тогава прекарвахме часове наред в парка зад ВМЕИ да обсъждаме как е най-понятно да бъдат обяснени схемите и тяхното действие. И стигнахме до извода, че за да се разбере една схема, е необходимо тя да се разгради на елементарни подсхеми и да се проследят причинно-следствените връзки между тях. Разбрахме, че уравненията са удобни за оразмеряването на елементите на една схема, но и че те скриват причинно-следствените връзки. С други думи, те могат да се изпозлват, за да се убедим, че една схема прави каквото ние мислим - но не и за нейното изобретяване! Така Кирил създаде една съвършено нова методика на представяне на функционирането на схемите, която ние наричахме продуктивно мислене. И до ден днешен съм убеден, че неговият подход е не само оригинален, но и превъзхожда традиционния, когато искаме да научим студентите как да изобретяват нови схеми и устройства.
ReplyDelete-- д.т.н. Дилян Гюров, ТУ Стокхолм
Благодаря, Диляне! Ти си от тези студенти, които преподавателят помни цял живот... а и те него. Спомням си първия път в лабораторията, когато колебливо ме попита, "Това има ли някаква връзка с лекциите?" И аз казах истината, защото наистина нямаше връзка... Тогава бях млад, скоро завършил института, и разбирах много добре студентите. Парадоксалното беше, че аз се учех от тях, докато ги "учех", защото знаех много, но разбирах малко... и така до днес. Това, което проумях през тези години е, че човек разбира истински нещата само, когато ги пречупи през неговия собствен начин на мислене. Това ме накара да изградя една собствена философия на схемотехниката, която развих през годините...
ReplyDeleteТъжно е, че едни от най-добрите ни студенти като теб бяха принудени да емигрират и се пръснаха по света. Но пък и има нещо хубаво в това, защото вие ни свързвате със света...
Благодаря ти за коментара! Желая ти успех в твоята преподавателска работа!
доц. Кирил Мечков