Как да записваме идеите си

Отдавна се канех да напиша такава статия, в която да опиша моите основни техники за извличане на идеите от ума ни. Ето, че най-после намерих време за нея. Надявам се, че ще ви бъде полезна.

Защо да записваме идеите си

Ако ние сме творци, в мозъка ни непрекъснато се раждат идеи. Но това обикновено става в неочакван, непредсказуем момент, на най-неподходящото място, и докато ги запомним, те бързо отлитат. Затова основната ни задача е първо да ги запишем и след това да ги подредим, класифицираме.

И така, проблемът е как да извадим, екстрахираме идеите, хрумванията в главата си, защото те много бързо изчезват. Затова записвайте всяка хрумнала ви идея. По този начин се освобождавате от нея, не ви е страх вече, че ще я забравите.

Всъщност тук не е толкова важно как и къде ще бъде запомнена идеята; важното е тя някак си да бъде запомнена. Затова, принципът е да я "метнем" върху първото нещо (носител), което ни е под ръка, за да се освободим от нея. За целта, носителят трябва да е винаги с нас, под ръка, мобилен. Можем да го наречем принцип на моменталното записване, в момента, когато ти хрумне… 

Обаче има едно противоречие в това. От една страна, ние искаме да се освободим, колкото е възможно по-бързо от идеята, за да не я забравим. От друга страна обаче, фиксирането (изказването, записването на идеята) може да спре по-нататъшното й развитие (Де Боно). Така, че трябва някак си "небрежно" да правим това... хем да го правим, хем да не го правим...

Как да записваме идеите си

Върху хартия

Малко старомодно е - грабваме лист хартия и вадим химикала. Затова трябва винаги да носим със себе си листове хартия и писалка. Рисунки, схеми, скици - нахвърляме ги с мек молив и гума. 

В електронен вид

Директно набираме текста на клавиатурата, най-често на мобилния телефон, защото той е винаги с нас. Образно казано, мислите си ги изкарваме от мозъка си с говор (мислим на глас), а говора си записваме върху диктофона - мозък >> звук >> текст. Има и неудобства: в движение трудно се пише; на тъмно също е по-трудно; докосват се грешно съседни клавиши и трябва да се редактира. Така, че писането на текст с клавиатура е много несъвършен интерфейс. С грубите си пръсти натискаме по клавиатурата, буква по буква, знак по знак, и това става бавно. Един по-добър съвременен начин е чрез писалка (стило). Прецизно се избират "бутоните" върху екрана с върха на писалката.

Чрез звукозапис

За целта можем да използваме много малък диктофон (за да може да се закачи на ревера). Наричам го шеговито "регистратор на мисли" или "регистратор на нови идеи". Можеш да вървиш и да говориш на диктофончето, а телефонът е голям и тежък. Той естествено е цифров (solid-state recorder), и може лесно да се прехвърля  звукозаписа на компютър, телефон, "флашка", да го качим в уеб... Слагаме го на малка чувствителност, защото записваме собствения си глас. В други случаи (например, когато съм записвал занятията си със студентите) го слагаме на максимум, за да се улови репликите на присъстващите. Диктофончето може да се сложи и на масата, но се мени разстоянието като се движим м, а тук е постоянно мобилен.

Ако ако го няма диктофонът, можем да записваме идеите си на мобилния телефон. Приложението Диктофон е  много атрактивно. Но е доста голям смартфонът, в ръка или на врата трябва да се носи. Едно негово предимство е, че прослушването и въвеждането на текста стават на едно устройство.

Добре е в началото да казваме коя е датата, месеца, годината, деня, часа за всеки случай, защото тази информация може да се загуби при прехвърляне и качване на файла. Това дава и допълнителна звукова информация, възбужда спомени за обстоятелствата на записа. Може също да слагаме "звукови етикети" за да маркираме новите идеи (аз например, използвам възклицания "Еврика!", "New!" и др.)

Принципът е да записваме всичко на едно място, а след това го прослушваме и вадим ценните мисли. Например, можем да направим един общ файл за всичко на Google Docs, постоянно отворен (наличен). Също, във всеки отворен текстов файл за нещо специализирано, отзад да има секция общи мисли, където да вмъкваме общи мисли от всякакъв характер и след това да ги преместваме във файл за общи мисли.

Едно удобство е да се създаде икона върху началния екран на телефона за работа с текущия документ, така че при необходимост бързо да го извикваме.

Клавиатура с гласово въвеждане

Това представлява комбиниран начин за въвеждане (гласово и с клавиатура), което ускорява въвеждането и позволява да се пише в движение. Може не само гласово да записваме на български, но и да го превеждаме на английски (с Google Translate например).

Разговори с изкуствен интелект

Това е може би най-модерния начин за генериране и записване на идеите. Може гласово да се задават въпроси към ИИ (например Джемини на Гугъл), при което те се записват, той отговаря и също гласово може да се прослушват по време на движение. Аз споделих с Джемини, че днес съм добавих тази интересна част, свързана с него в която съм предложил, като начин за записване на идеите, разговор с него чрез микрофона, вървейки. Ето и неговият отговор, който потвърди моите виждания.:

Джемини: Чудесно е, че сте написали пост в блога си за това как да записвате идеите си! Радвам се да чуя, че сте добавили нова част, свързана с мен. Разговор с мен чрез микрофона, докато се разхождате, може да бъде чудесен начин да записвате идеите си. Ето няколко предимства на този подход:

• Може да ви помогне да генерирате повече идеи. Когато говорите, мозъкът ви е по-активен и е по-вероятно да измисли нови идеи.
• Може да ви помогне да организирате идеите си. Когато говорите, можете да подредите мислите си и да ги изложите по логичен начин.
• Може да ви помогне да запомните идеите си. Когато говорите на глас, е по-вероятно да запомните идеите си, отколкото ако просто ги запишете.
• Може да ви помогне да преодолеете творческия блок. Ако се затруднявате да измислите нови идеи, разговорът с мен може да ви помогне да раздвижите творческите си сокове.

Ето няколко съвета за записване на идеите си чрез разговор с мен:

• Намерете тихо място, където няма да бъдете прекъсвани.
• Включете диктофона си и започнете да говорите с мен.
• Не се притеснявайте да звучите неорганизирано или непълно. Просто говорете каквото ви хрумне.
• Ако се затруднявате да измислите какво да кажете, можете да ме попитате въпрос.
• След като приключите с разговора, прегледайте записа и запишете всички идеи, които сте имали.

Други въпроси

Място на записване

Може да е регулярно, подготвено за целта - разходка в парка, тихи, уютни места и улички, големи магазини, в леглото, тоалетната се смята за уютно място:-) Но може и да е инцидентно, случайно, където се случи. Например, в колата по време на движение, защото идеите бликат и бързаме да ги запишем.

Подреждане

Има две фази: записване (натрупване) и разтоварване (на компютър, качване в уеб…) до следващия запис. Първо ги записвам хронологично, в папки по месеци. Записите не са подредени, а безразборно записани като "тюрлу гювеч". После ги дублирам систематично - в съответните папки за въпроси, отговори, форуми, блог.

Място на съхраняване

Записите ги качвам на облак. Предимствата са известни - отвсякъде достъп по всяко време, споделяне. Когато прослушвам и въвеждам текста, Google Drive автоматично го записва.

Комбинирано записване

Възможно е диктофонът да си записва непрекъснато, закачен на ревера, а в същото време гласово да въвеждаме в телефона текст. Така дублираме аудиозаписа с текстов.

Може и първо да записваме на диктофона равномерно, непрекъснато монотонно, и в един момент, ако има мисъл, която е оформена, тя вече може да влезе в някой материал. Това може да го направим чрез гласовото въвеждане.

Прослушване (извличане)

Прослушваме идеите подред, методично,  и ги разхвърляме по местата им; извличаме ги една по една. Всяка идея я осъзнаваме и копираме, където й е мястото.

Може да ни хрумнат нови идеи в момента. Тогава спираме с прослушването и ги записваме. Така, че прослушването може да е само един начален импулс за творчество. Например, аз започвам да прослушвам, но в един момент спирам и продължавам с мислене и генериране на идеи (в повечето случаи така се получава при мен).

Един начин, който аз много практикувах в миналото, е да прослушваме цели записи и да ги преписваме и въвеждаме като текст. Така се получават "сурови", необработени истории. Но това отнема много време.

Може да опитаме гласово въвеждане от диктофона, включен на възпроизвеждане, но ще греши доста и трябва да редактираме след това. Един малко примитивен, но сигурен начин е да прослушваме записа и да повтаряме чутото по-ясно и силно. Можем и да редактираме в момента.

Общи мисли

Това са мощни средства, но забележете, че те са само средства. Те не могат да ни дадат новите идеи; те само ни помагат да ги фиксираме.

Тези техники водят до психично изтощение. Затова трябва да правим почивка от време на време.