StackExchange през моя поглед

През годините на сътрудничество в StackExchange Electrical Engineering (SE EE) натрупах доста наблюдения, които реших да споделя в този пост. С това искам да дам някаква, макар и пречупена през моето виждане информация на новодошлите.

Първи впечатления

Моето участие в StackExchange започна в края на 2014 г. с ентусиазъм, както обикновено. Но аз бях малко стъписан от грубите отношения там и след три месеца прекратих участието си.  Завърнах се отново след пет години, през време на които сътрудничих в по-академичната, но пък стерилна среда на ResearchGate... и останах тук досега.

В StackExchange за първи път се срещнах с такава странна "въпрос-отговор" платформа. За мен (само) задаването на въпроси и отговарянето им е една ограничена форма на общуване между човешки същества. Действително, то е много съществена част от този процес, но той не може да бъде сведен само до това. А в SE EE се потиска всякаква друга форма. И досега не мога да разбера защо дискусията е забранена; та нали по този начин ОП (авторът на въпроса) получава много ценни индиректни отговори? Ако представим графично връзките между участниците в сайта, ще се получат множество лъчи, които излизат от ОП и стигат до отговарящите, но почти няма хоризонтални връзки между последните.

Моята мисия

Основното за мен е, че аз "вземам на сериозно" StackExchange и изпипвам отговорите си така, че те да служат не само на ОП, а и на бъдещите уеб посетители; за мен те са нещо повече от отговори. Всъщност, последните години работя ежедневно само за този сайт.

За мен сътрудничеството ми в SE  е един от начините да увековеча моята философия за схемите чрез отговори на конкретни въпроси. Чудесно е, че SE има хронология на всичко от момента на създаването на платформата. Така се е натрупал огромен брой въпроси, отговори и коментари, до които има достъп чрез Гугъл и изкуствен интелект. Защото блогът ми Circuit Stories ще изчезне, сайтът ми Circuit Fantasia също, но написаното в StackExchange, ResearchGate и Circuit Idea ще остане. То ще бъде винаги актуално, защото това е една "схемна философия", а не набор от конкретни, несвързани помежду си схемни реализации. Философията е вечна; тя е безсмъртна като душата на човека. Конкретните реализации са временни; те са смъртни като тялото на човека. Затова аз оформям отговорите си така, че да ползват широка аудитория и в бъдеще.

За мен формата няма значение, а само съдържанието. Дали е въпрос, отговор, или коментар, за мен е все едно.

Питащите

Най-положителното нещо на така наречените OPs (от "original poster") са техните всевъзможни въпроси. Те се появяват постоянно и понякога са много оригинални и неочаквани.

Но най-характерното за повечето от тях, което винаги ме е впечатлявало, е че са изключително егоистични. Мислел съм си, че само моите студенти са били такива, но се оказва, че това е всеобща човешка черта. По-конкретно:

• Интересуват се да решат конкретния си проблем (най-често домашна работа) и след това изчезват, не искат повече "да си губят времето" с разбиране на идеята. Често се питам как е възможно да задават такива интересни въпроси и след това да мълчат? Подозрението ми е, че в много случаи това не са техни въпроси и след като получат отговор, те не могат да реагират на него. Обикновено ги вземат от такива известни книги като "The Art of Electronics".
• Не ми съдействат за изготвянето на отговорите така, че те да са полезни и за другите в бъдеще.
• Не може да се осъществи диалог с тях с цел изясняване на проблема им (на пръсти се броят тези случаи). Директно съм им писал, но обикновено не отговарят.
• Нямат търпение да проиграят симулациите, които съм измислил и изготвил с много желание и ентусиазъм.
• Не съм имал случай досега ОП да реагира на отговора ми на негов стар въпрос, дори за да изрази една елементарна благодарност, евентуално с гласуване.
• Някои от тях се питват да получат отговор на въпросите си в директен контакт чрез имейл, но аз ги отпращам към сайта с обяснението, че трябва да има полза за всички.
• В много случаи проявяват неблагодарност (няма дори едно елементарно +1), въпреки че ние всячески се стараем да решим проблема им без да получаваме някакво заплащане. Каквото и да сме отговорили, то е изисквало усилия, и то не малки, от наша страна.
• Пазят се да не се изложат, въпреки че са анонимни.
• С това си поведение подкрепят негативното поведение на някои отговарящи и заедно създават грешна представа за отговора.

Отговарящите

Положителното е, че тук има много добри професионалисти, практици, които много добре допълват моите "философски" отговори. Можем да ги разделим на две групи - с постоянно участие (към които спадам и аз) и с епизодично участие.

Ако обаче трябва с една дума да охарактеризирам повечето от тях по отношение на човешките им качества, тя е много проста и всички я знаем, но ни е срам да я произнесем - завист. Да, това е най-обикновена човешка завист, която се поражда в нас, когато видим, че някой ни превъзхожда в нещо. Това е, което ги кара да мълчат и да се правят, че не забелязват написаното, а в по-тежките случаи на завист, да гласуват отрицателно. Казано просто, не искат да признаят постиженията на другите.

Проблемът е, че повечето тук са много добри специалисти и конструктори на схеми, които могат да ги изчисляват, проектират и правят... но това не означава, че интуитивно ги разбират толкова добре, виждат идеите в тях и могат да ги обяснят по впечатляващ начин. Това са просто различни способности на човешкия мозък - един има едно, друг има друго (е, случва се, макар и рядко, всички да се комбинират). И когато видиш, че някой има тези способности и ги е използвал, за да направи нещо с цялото си сърце, изпитваш завист, защото си мислиш, че "той не би трябвало да може да направи това". И тук реакцията варира в широки граници – от пълно мълчание, бърборене на глупости от общ характер, та до упорито гласуване против.  А останалите гледат и мълчат…

Малкото критични забележки са били не по отношение на съдържанието, а на формата:

• Използвал съм сайта за самореклама.
• Слагал съм много линкове към мои ресурси 
• Не съм отговарял на въпроса на ОП,
• Било като пост в блог.
• Прекалено дълго било ("стена от текст") и т.н.

Фактически, почти не съм получавал коментари по същество, които да касаят идеите зад схемите и техните реализации. Ето някои от моите техники, които бих искал да видя коментирани вместо „празни мета брътвежи“:

• Мои иновации в технологията на писане на въпроси и отговори, които, с малки изключения, никой не забелязва и коментира:

• Започване с уводна "методологическа" част.
• Разкриване на най-общата базова идея.
• Представяне на схемната идея стъпка по стъпка.
• Илюстриране на отделните стъпки с еднотипни схеми. Така се получава нещо като "филм" от отделни "кадри".
• Разположени са в еднакви по размер номерирани рамки (в бледо сиво, за да не се натрапват).
• Така мащабът на елементите е един и същ и има последователност.
• Всичките ми (дори най-основните) схеми са работещи симулации на CircuitLab; нямам „безжизнени“ схеми.

• Моите ръчно управлявани концептуални схеми симулират реалната верига на най-ниското възможно ниво.
• Амперметрите и волтметрите, използвани като "визуализирани резистори", значително опростяват схемите.
• "Поведенчески  източници", контролирани източници, отрицателни резистори (-R) и кондензатори (-C) значително опростяват концептуалните схеми.
• Концептуалните елементи също така опростяват схемите.
• "Идеални" диоди с желано напрежение в права посока вместо реални диоди, светодиоди и ценерови диоди, правят концептуалните схеми по-ясни.
• Настройването на входните величини и параметрите на устройството, за да се получи желаната изходна величина, е силна техника за реализиране на „контролирани от човека“ симулационни експерименти.

Голям проблем на сайта е, че почти всички контрибутори са анонимни. Това ги кара да се държат по начин, по който не биха се държали, ако не бяха такива:

• Гласуват отрицателно, без да обосноват защо.
• Закриват въпросите без някакво, дори и елементарно обяснение.
• Някои натрупали много точки, се държат открито арогантно и се чувстват привилегировани. Например, не позволяват да им напишеш коментар под отговора им (подават сигнал към модератор, който го изтрива).

Не е прието да изразиш възхищение, да похвалиш, да направиш комплимент, което би било стимул за още по-добри отговори. Правил съм го и е ставало конфузно. Най-общо казано, почти всеки опит за връзка и обмяна на опит се е провалял. А би трябвало да е обратното - да се възхищаваме един на друг на това, което сме създали, и ако някой е постигнал нещо повече, да се стремим и ние да го постигнем.

Най-неприятното, което наблюдавам, е че те не проявяват чувство на солидарност с колегите си. По-конкретно, когато ме нападат, никой (дори хора които добре ме познават и са се убедили в моите качества) не се намесва да ме подкрепи. Те биха могли да неутрализират умишлените отрицателни вотове с положителни, но не го правят. Също и ОП не си правят труда да го правят... всички пасивно гледат. Такова поведение имат и когато по някакви непонятни за мен причини, затварят интересни и полезни въпроси. Аз винаги реагирам срещу това, но никой не ме подкрепя.

Още една неприятна черта, която съм забелязал е, че те не се отнасят с уважение към техни колеги с изключителни качества, които са напуснали сайта. Типичен пример е невероятният jonk, който ненадейно напусна преди повече от година. Аз му посветих един от моите най-добри отговори, разкриващ философията на базовото транзисторно усилвателно стъпало, но никой не коментира това. Друг пример е Tony Stewart, който е изключителен професионалист, но излежаваше някакво странно 1-годишно наказание... и на никой не му пукаше за това. Никой не реагира положително дори на моя въпрос и отговор с посвещение на Gordon Deboo, който едновременно с Howland е изобретил прочутия токов източник със заземен товар.

Както казах по-горе, има много добри професионалисти сред отговарящите. За повечето от тях обаче това е работа, занаят, а за мен е смисълът на живота ми. Аз сега не се занимавам с практическа дейност, но в миналото съм. Любител-електроник съм от детството си и то не "копировач" на схеми, а изобретател. Много опит натрупах във фирмата ми за автомобилна електроника и в учебната лаборатория в университета. Но основно мисля върху идеите, на които са изградени схемите.

Модераторите

Аз съм имал друга представа за тях преди това - че трябва не само формално да се отнасят към нас, а да оценяват и поощряват направеното. В този смисъл не съм имал усещането, че те ми помагат, а в някои случаи и обратното. Усещам някакво негативно отношение към мен, което ме кара да се чувствам като натрапник. Като че ли ме дебнат постоянно да ме хванат в "прегрешение". Получава се така, че каквото и да направя, все излиза, че нещо съм сгрешил. Има някакъв абсурд в това отношение към мен, защото тук ние работим без заплащане, а губим много време и труд. Това, което бихме искали да получим, е само една признателност за труда ни. Смята се, че гласуването с просто кликване върши тази работа, но аз не мисля така.

Не съм срещал другаде такова строго модериране. Например, в Wikibooks и ResearchGate, където сътруднича години наред, модератор не ми се е намесвал въобще. Само в Wikipedia имам някои не много приятни спомени, но там проблемът е друг - забранено е да публикуваш свои идеи, а само от авторитетни източници (което между другото, е удобен начин да скриеш собствената си бездарност).

По-конкретно, имам добри впечатления от Сам Гибсън, който ми е помогнал в оформянето на материалите ми. Изпитвам някаква вина към него, защото имам чувството, че често съм му губил времето.

Сайтът

Плюсове

• Едно много голямо преимущество на СЕ ЕЕ (както и на Wikibooks и ResearchGate) е, че няма реклами, които просто ме подлудяват. Те ме накараха да не влизам в Quora и други такива схемни форуми. Не знам как го постигат, но е едно истинско чудо в днешно време. Това позволява спокойно да се съсредоточиш върху същността на тази дейност.

Минуси

• Като цяло, това е един много егоистичен сайт.
• Политиката на сайта е странна за мен. Тя може би има смисъл за неговите притежатели, който аз не мога да видя.
• Изобилстват конкретните дребнотемни въпроси без философия. Заглавията са пълни с непонятни съкращения.
• Интересни и полезни въпроси се затварят и дори изтриват без видима причина и не се дава просто обяснение за това.
• В основата на всичко негативно стои анонимността.

Какъв бих искал да е SE EE

Ще се опитам да обрисувам как си представям, че би трябвало да изглежда такъв един сайт.

Питащите

• Те са любознателни и задават не само въпроси, от които имат само директна полза.
• Интересуват се от отговорите и реагират на тях чрез коментари, в които задават допълнителни въпроси и така се получава диалог.
• Поощряват отговарящите не само като гласуват положително, но и написват няколко думи, в които изразяват благодарността си.
• Правят това, дори и когато отговорите са написани години по-късно.

Отговарящите

• Не завиждат на колегите си.
• Изразяват мнението си за написаното от тях не само с гласуване, но и с коментарии.
• Оценяват идеите им и ги поощряват.
• Отговарят на коментариите.

Защо  все пак стоя в SE?

След толкова много критики стигам до този закономерен въпрос. Очевидно, има неща, които ме карат да предпочитам този сайт пред другите, в които участвам. Ето едно сравнение с техните контрибутори.

ResearchGate: Отговарящите в StackExchange EE не са "чисти теоретици" и "не-техници" като в ResearchGate например, а много добри практици. Това ме кара да ги чувствам близки ("сродни души"), защото независимо, че обичам да "философствам", аз съм си един практик още от детските години, когато бях запален любител-електроник (не "радиолюбител"). Те не са стерилни в начина си на изразяване, като преобладаващата част на участниците във форума на ResearchGate, не се интересуват от "научната" страна на нещата и не го правят заради трупане на публикации и кариера, както е в повечето случаи в ResearchGate.

Codidact: Появяването на тази платформа (отцепването й от StackExchange) ми вдъхна големи надежди и аз се включих с голям ентусиазъм в нея. Използвах чудесната възможност да напиша поредица от статии, нещо което го нямаше в СЕ. Но надеждите ми не се оправдаха. Оказа се, че този сайт е под авторитарното управление на един човек - неговият създател. Не срещнах разбиране в негово лице, а по-скоро усещах неприязън. Сайтът не успя да набере популярност, а малкото въпроси, които се задават не са базови, а по-скоро "занаятчийски".

Circuit Idea: В тази Wikibooks електронна "книга" реализирам схемната си философия. Проблемът обаче е, че няма живот там (както се изрази един уикипедиан на времето, "Wikibooks е градът на призраците"). Пишеш, а никой не коментира... и в един момент се отчайваш и спираш. Може би проблемът е в това, че посетителите нямат пряка полза от написаното? Няма значение, аз не се отчайвам и смятам да отразявам и тук отговорите си на въпроси в StackExchange, защото тук е спокойно. 

Circuit Stories: Същото мога да кажа и за моя блог Circuit Stories, в който съм написал и този пост. По начало, тази форма на публикуване все повече губи своята популярност и се измества от социалните мрежи. Но тук е по-спокойно. Смятам да продължа да отразявам въпросите от SE EE паралелно и тук.

Circuit fantasia: Този сайт създадох през 2002 и това беше първата ми поява в уеб. Идеята му е чудесна, но вече ми е трудно да го поддържам. Проблемът е в това, че тогава заложих на Macromedia Flash, а той вече не може да се възпроизвежда (Адоб спряха поддръжката на плеъра). И тук имам слаба обратна връзка с читателите.

Заключение

StackExchange има много недостатъци, особено в морален аспект, за които може да бъде критикуван. Но очевидно има и много положителни страни, които ни карат все пак да останем в него. Има нещо в този сайт, което ме привлича и ме прави зависим от него, въпреки, че търпя постоянно разочарования. 

Задаващите въпроси имат очевидна полза от него, докато за нас, отговарящите на техните въпроси, ползата е съмнителна. Това ме кара понякога да си задавам въпроса, "Какво правя аз тук?" Трябва да направя нещо, за да се отърва тази зависимост.

StackExchange EE очевидно не е най-подходящото място да представям моите схемни идеи. Добре би било, ако се създаде подобна платформа, но с не толкова строги ограничения и изисквания, в която свободно и добронамерено да се дискутират схемните феномени. Засега обаче това е налично и трябва да се съобразявам с изискванията му, да намирам компромис.