Творческа автобиография
на Кирил Мечков
Идвайки в света на техниката
1954-1959. На 08.04.1954 съм се появил на този свят... Някъде на около 5 години, направих първото си „изобретение“ – хидравличен интегратор (воден часовник). За целта пробих една пълна с вода консервена кутия, и с интерес наблюдавах как изтича водна струя, а нивото на водата бавно спада. Това беше първата ми среща с флуидните величини от вида поток и налягане, които по-късно ми помогнаха да си обясня и да обяснявам електрическите величини ток и напрежение.
Първи срещи с електричеството
1964. На около 10 години, бях очарован от магията на електричеството. Първото електрическо устройство, което истински ме заинтригува, беше един постояннотоков звънец, подарен ми от познат електротехник. За мен беше истинска мистерия как камбанката вибрираше сама, но успях да си го обясня...
Това ми помогна да направя и първото си електрическо „изобретение“ - нещо подобно на инерционните сензори в алармените системи. Аз прикрепих корпуса на лампичка към дългата пружинираща пластинка на 4,5 волтова батерия така, че другият й извод почти да докосва другия електрод на батерията. След това сложих това "устройство" в празна тенекиена кутия и го пуснах да плува в голям леген. "Корабчето" се поклащаше във водата и лампичката се включваше и изключваше (представете си, сама!) в такт с поклащането му във водата. Семейството ми беше възхитено от моята изобретателност. Тогава аз бях абсолютно сигурен, че ще стана електротехник!
Любимите ми електромеханични устройства бяха поляризовани релета, соленоиди, електромоторчета, потенциометри. Например, с два потенциометъра, поляризовано реле и моторче с предавка, аз построих една проста следяща система. Това беше първата ми среща с принципа на отрицателната обратна връзка, представен тук в една примитивна електромеханична форма. В плен на електрониката
1968. В осми клас бях завладян от идеите на електрониката и тази страст остана и до днес. Първото ми електронно устройство беше мултивибратор, който командваше лампа с мигаща светлина.
Любимата ми схема беше една регенеративна схема на свръхчувствително акустично реле. Това беше и първата ми среща с феномена на положителната обратна връзка в електрониката. Отново имаше "презентация" в къщи; аз плясках с ръце и подсвирквах с уста за да задействам релето пред възхитените погледи на родителите ми.
Направих и малък осцилатор в кибритена кутийка, с който заглушавах ВЕФ-овете на по-големите, които гордо се разхождаха на градското "гезме" и се стараеха да впечатлят момичетата:)
В техникума
1969-1973. За първи път
попаднах (и останах цял живот) в плен на електрониката, след като постъпих в
Техникум по електротехника „Ломоносов“, специалност „Автоматика“. В кръжока по електроника обсъждахме и се опитвахме да правим всевъзможни
„кибернетични“ устройства, които реагираха на звук, светлина, температура и
движение. Първото ми по-сериозно устройство беше кибернетична количка, която
следваше бяла линия, начертана на пода.
Във втори курс на техникума, заедно със съученик от
по-горния курс на същата специалност, построихме човекоподобен робот. Той се представи успешно на 4-я национален преглед на
ТНТМ в Пловдив, като привлече вниманието на правителствените делегации. Наградени бяхме със Златна значка, която ни даде правото да кандидатстваме без конкурсен
изпит във висшите учебни технически заведения. Така, още тогава знаех, че ще постъпя
в Техническия университет... но не знаех, че целият ми живот ще бъде свързан с
него...
В последната година на техникума, аз се запалих по
изобретателството от рубриката „Патентно бюро“ на сп. „Млад конструктор“. Успях
да измисля оригинална цифрова схема за установяване на човешко присъствие върху
основата на реверсивния брояч 74193. Тя отчиташе броя на присъстващите хора в
стаята и включваше осветлението, ако той беше различен от нула. Така получих
първото си малко авторско свидетелство за изобретение. Завърших техникума със златен медал за отличен успех.
Военната служба
1973-1975. Заради моите постижения като ученик, бях разпределен да отбивам военната
си служба в катедра „Електроника“ на Военното училище във Велико
Търново. Там участвах в
обзавеждането с електронни системи на учебни кабинети и лаборатории в новите
сгради на училището. Едновременно с това се заех енергично с рационализаторска и изобретателска дейност. След като
успях да получа първото си истинско авторско свидетелство за изобретение, аз
започнах да се интересувам живо от изобретателското творчество. Запалиха ме
такива силни идеи като алгоритъмът за решаване на изобретателски задачи АРИЗ на
Алтшулер, обходното мислене на Де Боно, брейнстормингът на Осбърн, синектиката
на Гордън...
До края на службата си успях да получа още три авторски
свидетелства за изобретения в областта на учебните средства. Награден бях и от
министъра на отбраната с грамота.
Студент в Техническия университет
Завърших следването си с дипломна работа на тема „Виброизмервателна система“ под съвместното ръководство
на преподаватели от кат. „Механика“ и „Изчислителна
техника“.
Служител в Техническия университет
1981-85. След дипломирането си имах възможност да избирам къде да започна работа. Идеята
беше да остана в кат. „Механика“ като специалист по електроника, но нямаше
вакантно място за тази длъжност. Предлагаха ми място в Института по специална оптика
и електроника, но след кратко колебание аз избрах да остана верен на института,
където бях учил… и не сгреших, защото това беше моето
призвание.
Постъпих в катедра
„Изчислителна техника“ на ВМЕИ като инженер. Участвах в разработването на
електронни устройства за управление на двигатели с вътрешно горене по договори на НИС, ТНТМ, производствени.
През този период публикувах общо около 50 научно-приложни
и научно-популярни статии – стр. 10. Серия от статии беше посветена на изобретените
от мен светодиодни индикатори, друга – на магнитно-управляваните сензори
„Маги“, а трета – на технологията на изобретяването.
Получих още две авторски свидетелства за изобретения (светодиодни нулеви индикатори). Разработих тиристорна система за управление на
вибростендове и компютърна система за регистриране на трептения, които се
използваха в учебния процес на кат. „Механика“.
Започнах да участвам в учебния процес като хоноруван
асистент по дисциплините „Цифрови и логически схеми“, „Аналогови изчислителни
машини“, „Лабораторна практика“. Стараех се да обяснявам схемите по най-простия
и разбираем за студентите начин и така постепенно започнах да си изработвам
философия за тях. Участвах в разработването на лабораторни макети по тези
дисциплини.
1986. Издържах конкурс и
бях назначен като научен сътрудник в ПНИЛ към катедрата. Участвах в два
договора по НИС и един по ТНТМ.
Положих много усилия за обновяване на лабораторията по „Аналогова схемотехника“ (1316), като разработих нови
макети, свързани към персонални компютри в мрежа. Проведох първите лабораторни
упражнения с тях и експериментирах някои организационни идеи. Резултатите
представих с два доклада на Научната сесия „Ден на радиото – 86“. Така започна
да се заражда идеята МИКРОЛАБ...
Преподавател в Техническия университет
1987-1989. Назначиха ме като редовен асистент. Участвах в два договора по НИС, един
по ТНТМ и един производствен. Командирован бях на международната изложба за
политехнически средства – Прага, където представих новите макети „Микролаб“, и
на международния семинар „Внедряване на информационни технологии в процеса на
обучение“ в Ленинград с два доклада. Участвах във Втората и Третата национална
младежка школа САИТНИ и в Международния панаир в гр. Пловдив.
През зимния семестър на учебната 1987/88 г.
експериментирах нов метод на провеждане на лабораторните упражнения, наречен
„образователна технология МИКРОЛАБ“, при който студентите работиха индивидуално
с гъвкав график. Всеки студент разполагаше с индивидуална дискета, върху
която записваше резултатите от лабораторните експерименти.
Лабораторните макети прераснаха в „система МИКРОЛАБ“, която беше усвоена за производство от поделението за
Учебно-производствена дейност. Произведени бяха общо 20 бр. такива системи.
1989. Сформирах студентска проблемна група „МИКРОЛАБ“ с цел
подпомагане на учебния процес и развиване на образователната технология. Правехме
си редовни сбирки, резултатите от които отразявахме на табло пред лаборатория
1316. На всяко лабораторно упражнение присъстваше представител на групата, който
„асистираше на асистента“. Някои от участниците в проблемната група сега са
преподаватели в катедрата.
1990-1996. През този период се занимавах с внедряване на постигнатото в практиката.
Първо приложих технологията МИКРОЛАБ в техникума в гр. Козлодуй, като под мое
ръководство колектив от студенти разработи допълнителни модули и стендове за
изследване на стъпкови и постояннотокови електродвигатели. Обучих и
преподавателите по тези дисциплини.
В Техникума по съобщителна техника проведох 3-годишен курс с учениците,
който нарекох „Електроника за изобретатели“. Идеята на курса
беше да им представя схемотехниката по един нетрадиционен и занимателен начин
така, че те да я обикнат. Директорът ни предостави помещение, където си обзаведохме
лаборатория и провеждахме сбирките си. Резултатите отразявахме редовно върху
табло във фоаето на техникума. Също така предадох опита си и на учителите по „Полупроводникови
елементи“ и „Измервателна техника“.
Разработих нова система ДИДАЛАБ, конструктивно изпълнена като
контролер за 16-битов компютър. Направих комплекти от специално пригодени уреди и обекти за целите на
учебните лабораторни експерименти (с пружинни клеми и магнитно закрепване).
Написах ръководство за работа със системата и набор от интересни експерименти,
което беше отпечатано в ограничен тираж.
Направих първи опити да популяризирам технологията, като публикувах поредица от три статии в новото списание
„Отворено образование“ под формата на отворено писмо.
Изграждайки философия на електронните схеми
1997-2000. Постепенно
осъзнах, че моето призвание е не толкова в организирането на учебния процес, а
по-скоро в разкриването и обясняването на тайните на електронните схеми. Бях
натрупал достатъчно опит, който ми позволи да изградя един оригинален, основан
на човешката интуиция евристичен курс, в областта на схемотехниката. При този
начин на преподаване електронните устройства не се даваха наготово в техния
завършен и съвършен вид, а се изграждаха последователно с помощта на йерархична
система от по-елементарни градивни блокчета, свързвани в съответствие със
система от базови схемотехнически принципи.
Популяризирах този подход, като изнесох седем доклада на
три конференции и публикувах поредица от 14 статии в списание „Инженеринг ревю“ под общото заглавие „В
търсене на идеята“. Започнах да подготвям издаването на книга „Електроника за изобретатели“. Но възможностите на книгопечата бяха ограничени...
навлизаше интернет...
Популяризирайки философията си в интернет
2001-2005. Започнах да
реализирам идеите си в интернет под формата на уеб сайт circuit-fantasia.com (блог) със заглавие
„Как да разбираме, представяме и изобретяваме електронни схеми“. За да привлека
вниманието на посетителите, го направих анимиран и интерактивен чрез продукта Flash на Macromedia, но от тази година Adobe прекъснаха поддръжката на Flash Player. Можете да решите проблема като инсталирате разширението на Ruffle към браузера си. Сайтът е направен в по-голямата си част на Flash, но от тази година Adobe прекъснаха поддръжката на Flash Player. Можете да решите проблема като инсталирате разширението на Ruffle към браузера си (ето едно по-подробно обяснение). Популярността му е висока – над 237000 (+1700 спрямо 2020 г.) посетители от откриването му до момента. Започнах да отразявам занятията си със студентите на
сайта. През 2004 г. периодично качвах ресурсите, свързани с провеждането на семинарните упражнения, включително и на английски език, по дисциплината СКЕ, ФКСУ. През 2005 г. качих лекциите и лабораторните упражнения. Дори водех отчета за присъствието и участието на
студентите на сайта (групи 61, 63 и 64). Поддържах и
обратна връзка със студентите чрез електронни формуляри, вградени в уеб
страниците. Паралелно с това качвах и материалите по дисциплината ИЦУ от ФКТТ. Идеята на този курс беше схемите да не се дават
наготово, а да се построяват в момента. За целта постепенно изградихме колекция от схемни блокчета, които използвахме за построяване на още по-сложни
схеми. Привлякох и известни специалисти и преподаватели от
чужбина да вземат участие и изразят мнение.
Това начинание се оказа ползотворно и всъщност то беше
началото на едно електронно обучение (тогава облачните услуги и платформата Moodle не бяха разпространени), което е много актуално в момента. Реших да го
популяризирам сред колегите, като изнесох общо 7 доклада на четири конференции
в страната и три в чужбина. Най-авторитетната беше EWME‘2006 в Стокхолм, където
изложих философията на този евристичен начин на преподаване.
Споделих направеното с колегите от катедра „Компютърни
системи“, като им изпратих един възторжен имейл на 23.05.2004, в навечерието на празника на славянската
писменост. За съжаление, не получих поощрението, от което се нуждаех и
продължих сам напред... и така до днес...
2006. За да направя постиженията си достояние на широка аудитория извън
пределите на страната, започнах да сътруднича в Wikipedia. В продължение на няколко години направих общо 7700 (+500) редакции на текстове в уеб
страници, свързани със схемотехниката, извлечени главно от занятията ми със
студентите. Създадох нова страница в Wikipedia, посветена на теоремата на Милър.
2007. Wikipedia не ми даде възможност
да развия добре идеите си, защото бе съставена от отделни, слабо свързани уеб
страници. Затова, една година по-късно, се прехвърлих в Wikibooks, където създадох
електронната книга/учебник Circuit Idea, посветена на разкриването на
базовите идеи на електронните схеми (замислена като една „философия“ на схемотехниката).
2008-2011. През пролетта на учебната 2007/2008 г. осъществих най-мащабния си уеб експеримент, като включих студентите от 10
лабораторни подгрупи на КСИ по дисциплината „Специализирана компютърна електроника“ в отразяването на занятията в Circuit Idea. Уики идеята позволи на отделните студенти да работят върху общия проект,
като качват различни материали от занятията – текстове (на английски) , снимки,
диаграми и др. Дори успяхме заедно да създадем една голяма страница, посветена
на експеримента на Ом, използван нетрадиционно
за целите на съвременните схеми с операционни усилватели. Активно участие
взеха студентите Павлин, Виргиния, които си направиха профилни страници в Wikibooks. Като цяло, разработих
детайлно 25 модула (уеб страници). Помогнах им в създаването на 10 уеб-страници
на лабораторните им групи. По-късно, през 2010 г., студентите от група 57 на ФКСУ си създадоха уеб страница, в която отразиха „псевдоизобретяването“ и изследването на една интересна електронна схема на светодиоден индикатор по мое авторско
свидетелство за изобретение от 1984 г.
През този период изнесох още четири доклада, предимно на чуждестранни
конференции.
2011-2013. Започнах свободна докторантура, която ми даде възможност да
събера и подредя йерархично идеите си в схемотехниката. Дисертацията ми на тема
„Система от евристични средства за функционално опериране с базови електронни схеми“
беше посветена на използването на евристичния подход за разкриване на базовите
идеи в схемотехниката. Ключова публикация към нея беше посветена на използването
на теоремата на Милър за модифициране на характеристиките на електронните
схеми.
2012. Включих се в научната социална мрежа ResearchGate и продължих там да развивам дейността си, започната в Wikipedia и Wikibooks. Живите контакти с
учени и специалисти от цял свят във форума на мрежата, се оказаха много
стимулиращи за раждането на нови идеи. Започнах да отразявам работата със студентите в научната мрежа
като голямата част от дискутираните проблеми бяха извлечени и посветени на
работата ми със студентите по схемотехническите специалности, които водя. В
някои от зададените от мен въпроси участваха и студенти, които специално си
направиха ъкаунт в мрежата. Това го правихме дори „на живо“ от лабораторията,
по време на упражненията.
Досега съм задал общо 124 въпроса (теми за обсъждане), посветени на интересни схемни
феномени и съм отговорил (взел отношение) с 3439 (+8) коментара. Публикувал съм общо
43 материала. Това ме направи популярен автор
в мрежата – до момента имам общо 829646 (+171646) посещения и 1890 (+27) препоръки. Рейтингът ми е 20,5 (+0,6) точки; научният интерес е 100 (+7,5). Повече от 120 пъти съм награждаван от ResearchGate като най-посещаван представител на катедрата,
университета, направлението и държавата. За разлика от общоприетия пасивен
начин (качване на публикации за целите на рейтинга), аз използвам мрежата ResearchGate активно, чрез
участие във форума.
2014. Включих се (и сътруднича до момента) в най-голямата платформа за въпроси и
отговори StackExchange (секция Electrical Engineering), където
непрекъснато се задават въпроси и дават отговори в областта на схемотехниката. Това ми даде възможност да
споделя с широка международна аудитория проблемите, които решавам със
студентите в лекционната зала и лабораторията. Досега съм задал общо 12 (+3) въпроса, посветени на интересни схемни
феномени и съм написал 295 (+146) отговора. Имам общо 2943 (+1582) редакции и 636 (+373) реакции от други участници. Създаденото от мен е четено
от 206000 (+66000) посетители. Репутацията ми е 5907 (+2968) точки. Награден съм с 1 златен, 9 (+2) сребърни и 28 (+12) бронзови
медала.
През есента на 2020 г. се включих с голям ентусиазъм в основаването на новата платформа за въпроси и отговори Codidact (секция Electrical Engineering), където досега имам общо 17 поста (4 статии, 3 въпроса и 10 отговора). Направил съм общо 202 редакции и 92 коментара. Награден съм за годишнината на сайта като един от първите 50
участника с най-висок ранг (151 точки).
2015. Хабилитирах се, като това ми даде възможност
да събера и подредя всичко направено от мен за целите на учебния процес в
областта на схемотехниката.
Разработих лабораторните упражнения по новата дисциплина
„Полупроводникови елементи“ на студентите от ИТИ. Отказах се от готовите
макети, които скриваха същността на
изследваните обекти и използвах макетни платки без запояване. Така упражненията
представляваха свободно провеждани от студентите експерименти с реални елементи. Експериментът се оказа удачен и
продължава и до днес.
В началото на семестъра (септември 2015 г.) осъществих един уникален уеб
експеримент като поставих този начин на провеждане на обсъждане в ResearchGate. Получиха се много отзиви, включително от известни личности като Barrie Gilbert. След това продължих да отразявам провеждането на лабораторните занятия и до
сега, като поставях за обсъждане интересни въпроси, илюстрирани с множество снимки от лабораторните упражнения. Отзвукът
беше широк.
2020. С преминаване към дистанционно обучение през пролетта на 2020 г., се заех
с преустройването на начина на провеждане в електронна форма. Ето и началото на първата ми видеолекция, осъществена
с платформата ZOOM, по дисциплината „Специализирана
компютърна електроника“ (СКЕ) на студентите от КСИ, 3-ти курс, модул
„Компютърно инженерство“.
През есента на 2020 г., започнах да експериментирам с дистанционното
обучение като разширих свободното използване на уеб чрез търсачката на Google по време на занятията. Подходът
се оказа плодотворен и го прилагам и в момента.
В началото на август 2020 г., възстанових работата си в Wikibooks, като започнах реконструкция на Circuit Idea. Възнамерявах
да я направи портал с линкове към създадените от него материали в уеб, но
по-късно намерих по-добър вариант...
През декември 2020 г., създадох блога Circuit Stories, в който започнах да събирам и организирам създадените от
мен през годините материали в уеб под формата на схемни разкази и линкове към
съществуващи ресурси. Съзнавам, че това е голяма по обем работа, която изисква
месеци работа и след това поддържане... но ще го правя, защото това е смисълът на
живота ми...
В заключение
искам да кажа, че 36 от моите 67 години съзнателен живот са преминали в
Техническия университет в служба на това, за което съм бил назначен като
преподавател – учебната работа със
студентите. Всичко, което съм правил и правя - публикации, научно-изследователска
дейност, уеб материали, участие в научни мрежи и сайтове, технически средства и
др., е било и е предназначено за тази цел. На това, да разработвам нови
материали в тази насока, посвещавам голямата част от времето си в службата, в
къщи и други места. Схващам го не като работа и задължение, а като дейност,
която върша по призвание. Споделял съм всичко направено от мен в уеб, за да бъда полезен и
на колегите си – преподаватели в сферата на техническото образование. Затова то
има и методическа стойност не само в рамките на страната, но и в чужбина.
Comments
Post a Comment