След като по време на военната си служба през 1974 г. успях да получа първото си истинско авторско свидетелство за изобретение, аз започнах да се интересувам живо от изобретателското творчество. Запалиха ме такива силни идеи като алгоритъмът за решаване на изобретателски задачи АРИЗ на Алтшулер, брейнстормингът на Осбърн, синектиката на Гордън. Но най-силно влияние върху изобретателското ми творчество ми оказа книгата "Новата идея" на Де Боно, извадки от която бяха публикувани в руското списание "Изобретатель и рационализатор" (щастливо обстоятелство беше, че се бях абонирал за него).

Десет години по-късно, аз бях натрупал доста опит в това как да изобретяваме и реших да го споделя с младите любители на техниката - читатели на популярното списание "Млад конструктор". С много ентусиазъм написах поредица от няколко статии под заглавие Тайната на изобретението. Четейки я сега, 40 години по-късно, видях, че всичко написано в нея е валидно и днес... и реших да я публикувам в блога си... също и в Circuit Idea. Ето първата статия, в която мотивирам читателя да стане изобретател.

Тайната на изобретението

Препечатано от списание "Млад конструктор", кн. 1, 1984 г.

Уважаеми читатели, редакцията на списание "Млад конструктор" поставя началото на нова рубрика. Твърдо убедени в това, че творческо мислене не се възпитава, като се дават готови рецепти, повеждаме разговор за една от най-висшите прояви на техническото творчество - изобретателството. Поредицата "Тайната на изобретението" ще се води от инж. Кирил Мечков. Самият той, още не навършил 30 години, е автор на 7 изобретения и много рационализации. На редовните ни читатели е познат и от страниците на нашето списание, тъй като е автор на едни от най-интересните материали. Забавните илюстрации са направени от известния български карикатурист Борислав Златанов. Рубриката е открита и за всички млади новатори, които искат да споделят своя изобретателски опит.

Опитай се да изобретиш!

Новата идея! Незнайни са пътищата на нейното възникване, безброй са трудностите, свързани с реализирането й. И това не е случайно. Всяко изобретение в същността си отрича нещо съществуващо досега. Крехката конструкция, въплътила в себе си новата идея, се опълчва срещу бляскавата и напълно съвършена на пръв поглед машина, а неизвестният чудак, дръзнал да изкаже идеята - срещу известния, радващ се на признание специалист. И тази борба е съпътствала развитието на човечеството още от неговото възникване до днес. Всеки момент в някоя кътче на земното кълбо прозвучава лекуващото "Еврика!", последвано от скептичното "Не!". Неописуема е радостта на изобретателя, чиято идея преодолее яростната съпротива на старото и издържи проверката на практиката. Това е и единствената награда - източник на едно от най-големите човешки удоволствия.

Уважаеми читателю, искате ли и вие да вкусите от романтиката на изобретателското творчество? Ако досега не сте направили поне един опит за това, не търсете вината само в себе си. Много и разнообразни са препятствията по пътя на едно изобретение. Как да ги преодолявате? Това ще научите от нашата поредица за изобретателството.

И все пак какво е изобретение? Тук няма да тълкуваме определението, дадено в Закона за изобретената и рационализациите, а ще се опитаме да опровергаем едно широко разпространено погрешно схващане.

Много хора под понятието "изобретение" разбират "пионерско изобретение", тоест нещо съвършено ново, което поставя началото на нова област в техниката. Така се създава грешното впечатление, че изобретател може да бъде примерно един човек на хиляда. Това подтиска желанието за творчество, създава неувереност в собственните сили и пречи на възникването на "дребни", но полезни изобретения. А всъщност изобретение е всяко ново техническо решение, което удовлетворява някакви човешки потребности по неизвестен досега начин. Изобретатели могат да бъдат например домашният майстор, ако измисли оригинален инструмент или приспособление; радиолюбителят, "налепил" схема с непознати досега свойства; фотолюбителят, ако измисли оригинално устройство за трикови снимки; жената домакиня, която е направила неизвестно досега приспособление, облекчаващо труда й в кухнята, и т.н.

Следователно, изобретения са не само радиото, грамофонът, лазерът и др., а и съвсем елементарни на пръв поглед предмети, в които е заложена някаква хитрина. Така, че изобретател може да бъде всеки, в който гори дори и искрица оригиналност и са налице качествата на един изобретателски интелект. Трябва да отбележим, че понятията "интелект" и "изобретателски интелект" не означават едно и също, макар че в някои случаи се покриват.

Интелектът, разбиран в обичайния смисъл, предполага способност за логическо мислене, която при решаване на изобретателски задачи е второстепенна. Известно е, че светът на науката е пълен с усърдно работещи високо интелигентни научни работници, които въпреки това не са "генератори" на нови идеи.

Изобретателският интелект представлява особена организация на мисловния процес, която не е свързана толкова със собственото развитие на човека, колкото със способността за нов поглед върху известни неща, образно мислене и др. Как по друг начин можем да си обясним факта, че Едисон, когото в училище се смятали за умствено изостанал, успял да направи повече от 1000 изобретения, няколко от които пионерски? Или че в рубриката "Патентно бюро" на съветското списание "Юньй техник" редовно се публикуват интересни идеи на 10-15 годишни деца и някой от тези идеи граничат с изобретения?

Следователно, за да станете изобретател, не е задължително непременно да сте "голям" специалист, нито пък се изисква да сте завършили висше или средно образование. Голяма част от изобретенията (особено така наречените "физически изобретения") са по силите на един ученик от гимназията или дори от основното училище. Времето е доказало, че образованието всъщност не развива изобретателски интелект. Неговата основна задача е ученикът да получи определена система от знания.

И какво се получава на практика? Вие се раждате с нужните за изобретателство качества, но ви липсват знания и опит, за да ги използвате. По-късно в училището получавате знания, но в замяна на това способността да мислите оригинално е изчезнала. Това не би се случило, ако учителите по-често започваха уроците си с въпроса "Как може да се направи това?" вместо с "Това се прави така."

Имайки предвид всичко това, в няколко следващи статии ще ви разкажем за тайните на изобретателството.

инж. Кирил Мечков