Тайната на изобретението: "Кристализация" на идеята

Това е шестата статия от поредицата Тайната на изобретението, публикувана в популярното българско списание "Млад конструктор" през 1984 г. В нея съм разгледал важна фаза  в процеса на изобретяването - моментът непосредствено след възникване на новата идея.

"Кристализация" на идеята

Първите признаци на раждащата се нова идея са обикновено твърде неясни. В този момент ви се иска да се нахвърлите върху идеята, да я осъзнаете напълно, като я подложите на строго логическо мислене. Резултатът от това е плачевен - лишавате идеята от възможността да расте по случаен и оригинален начин, откъсвате я от естествената ѝ среда. 

Какво трябва да направим, за да не "убием" новата идея още в зародиша ѝ? 

Първо, да се постараем да я задържим още известно време в главата си. Едва когато сметнем, че е узряла достатъчно, може да е прехвърлим от мисления екран върху лист хартия или да я изразим с думи. Но и това трябва да стане внимателно. Идеята се обрисува (словесно или писмено) възможно най-широко. Молив, мека гума и хартия - това са най-подходящите за целта инструменти. Запомнете добре: скицира се небрежно, а не се чертае с линийка и пергел, за да не ви е жал за труда, когато се наложи многократно да изтривате. Сега е важно да се отговори на въпроса: работоспособно ли е устройството? Едва когато се уверим, че отговорът е положителен, може да преминем към подробно конструктивно разработване, свързано с техническо чертане, пресмятане с калкулатор и т.н.

На този етап горите от желание да експериментирате новото устройство. Внимание! Тук също се крие опасност. Преждевременното обличане на идеята в конструкция я замразява в състояние, което може би е само междинен етап в нейното развитие. Затова е желателно първоначално да се направи съвсем елементарен модел (макет) с подръчни средства. Ако изобретението е механична конструкция, подходящи са меките и пластични материали (мек проводник, тинол, пластелин, стиропор, а също така детайли от детски конструктори), а електронната схема е добре да се "налепи" набързо (дори небрежно) върху макетна платка. Такива модели бързо и лесно се видоизменят, без да ни е жал за някой от многобройните варианти. Ако вместо от пластелин бяхте изготвили механичния модел от метална фреза, а електронния - върху красива печатна платка от фолиран текстолит, едва ли щяхте да си позволите по-нататъчни изменения в тези завършени и съвършени на пръв поглед конструкции.

След като идеята е узряла напълно и вие сте дълбоко убедени в правотата ѝ, може да я споделите с някого. С кого обаче? Моментът на споделянето е интересен от психологическа гледна точка с това, че този, който споделя собствена идея, е в неизгодна позиция спрямо събеседника си. (В подобно положение се намира и един млад поет, който се кани за пръв път да прочете свои стихове пред някой познат.) И ако той се окаже добре ерудиран, но нетактичен специалист, както се случва най-често, очакват ви присмехулно отношение, подигравки или в най-добрия случай снизходително потупване по рамото. Впрочем това е напълно естествено. Вие сте дръзнали да навлезете в неговата област, нещо повече, претендирате, че сте изобретили по-съвършено устройство от познатите нему. Затова бягайте от такива "критици" на нови идеи! В противен случай рискувате да получите леден душ, който за дълго ще охлади творческия ви ентузиазъм.

В този смисъл е желателно да споделите идеята си и с неспециалисти в дадената област. Те няма да я подложат на унищожителна критика, защото нямат излишно самочувствие. За сметка на това обаче могат да изкажат интересни мисли и съображения за по-нататъшното ѝ доразвиване и приложение. Дори самото изричане на идеята, задаването на точния въпрос може да я обогати с нови интересни хрумвания.

На този етап може да изпитате още едно разочарование - възможността до вашето решение да се достигнали преди това други изобретатели, т.е. както биха казали иронично някои, вие сте преоткрили велосипеда. В това няма нищо лошо. Това, че изобретението е вече направено, не намалява заслугите ви на изобретател, ако, разбира се, не сте знаели за него и самостоятелно сте стигнали до същото решение. Нещо повече, дори можете да се радвате, че идеята ви е полезна и приложима. Изразходваните усилия не са били напразни и рано или късно вие ще направите истинско изобретение.

(следва продължение)

Инж. Кирил Мечков

Тайната на изобретението

Опитай се да изобретиш! (мотивираме читателя да стане изобретател)

От къде да започнем (поставяме проблема и чакаме решението)

В царството на случайността (стимулираме възникването на нови идеи чрез използване на случайността)

Инструментите на изобретателя (разглеждаме набора от "инструменти" за решаване на изобретателски задачи)

Разширяваме инструментариума (разглеждаме още "инструменти“, използвани от изобретателите при решаване на творчески задачи)

"Кристализация" на идеята (разглеждаме момента, непосредствено след появата на новата идея)

Изобретателството в действие (илюстрирал съм основните принципи на изобретателството чрез примери от моята изобретателска практика)