Тайната на изобретението: От къде да започнем

Ето и втората статия от поредицата Тайната на изобретението, публикувана в популярното българско списание "Млад конструктор" през 1984 г. В нея съм разгледал поставянето на проблема и чакането на решението от изобретателя.

От къде да започнем

От първата статия на нашата поредица стана ясно, че:

• Изобретението не е свръхестествено явление.
• Изобретател може да бъде всеки, комуто хрумне интересна и нова идея, колкото и дребна да изглежда тя.
• Знанията, натрупани в училището, не водят автоматично до изобретения, а само подготвят почвата за възникването му.

Сега ще разгледаме последователно етапите, през които преминава едно изобретение.

ЗАДАЧАТА поставя началото на творческия процес, който в най-добрия случай трябва да доведе до създаване на изобретение. Тя може да възникне по два начина:

При първия начин изобретателят, образно казано, чака със скръстени ръце задачата сама да дойде при него. Например вашият приятел Иван има стар модел лека кола. В нея липсва устройство, което да сигнализира при свършване на горивото. По тази причина Иван често е оставал по пътищата и е решил сам да си направи такова устройство. Обаче на него не му достигат знания и опит, затова се обръща с молба към вас (да приемем, че сте опитен радиолюбител): "Направи ми електронно устройство, което да сигнализира при свършване на горивото!"

Внимание! Вие сте изправен пред първата опасност!

Не приемайте на доверие задачи, поставени от други! Почти винаги те са неправилно формулирани или съдържат ненужно строги ограничения. Обикновено целта е правилно избрана, а средствата за постигането и са неверни. Защо трябва още от началото да се налага ограничението "електронно"? Не сме ли свикнали твърде често да посягаме към "инструмента" електроника и с него да компенсираме липсата на оригинално мислене? Задачата трябва да се изчисти от ненужните ограничения и да придобие примерно следния вид: "Необходимо е при достигане на определено ниво на горивото, да се сигнализира на водача". Забележете - тук дори не става дума за устройство.

При втория начин за поставяне на задачата изобретателят и недоволен от "нещо" и иска да го усъвършенства. И наистина, не е ли по-добре "да вземем на прицел" едно известно устройство и да "разобличим" недостатъците му преди още те да са се проявили? На практика обаче това е много трудно поради редица причини. Първо - обикновено устройството е добре шлифовано от времето и видимо няма недостатъци (просто защото няма по-добро от него). Второ - широко разпространено е мнението, че никой няма право да критикува нещо, ако сам не предложи по-добро. Това е една от най-опасните "спирачки" за възникване на нови идеи. Затова всеки има право да се съмнява в съвършенството на всяко нещо, дори то да е известното на всички колело.

След като задачата е формулирана правилно, изобретателят трябва да си представи "идеалното решение". Това е доста абстрактно понятие, което се изгражда с помощта на следните две правила:

1. Не разсъждавайте предварително възможно ли е достигането на "идеалното решение".

2. Не разсъждавайте предварително как и по какъв начин ще се осъществи "идеалното решение".

В примера, който разгледахме, "идеалното решение" би могло да се формулира така: "Горивото само сигнализира за превършването си". В съзнанието си представяме повърхността на горивото, която при дадено ниво трябва да подаде например звуков сигнал. По-късно може да се установи, че тя не е в състояние да го направи и тогава ние ще ѝ помогнем с нещо, стремейка се да отстъпим колкото е възможно по-малко от "идеалното решение". Така е постъпил и един американски изобретател, който предлага в резервоара 1 (виж фигурата по-долу) да се пусне топката 4, изработена от лека пластмаса (САЩ, патент # 3244138). Когато нивото на горивото 2 падне под това на непрекъсновения запас, топката започва да се удря в дъното на резервоара и водачът чува досадно чукане. За да не чука на страничните стени, топката е обвита по "екватора" с гумен пръстен 5, а за да не се люлее, на единия "полюс" е направена вдлъбнатина 3. Просто, елегантно и сигурно решение.

В ОЧАКВАНЕ НА ИДЕЯТА преминава мъчително вторият етап на изобретателския процес (етап "Възникване на идеята"). Какво е необходимо за успешното му решаване? Преди всичко огромен запас от емоционална енергия. Той ще ви позволи да гледате оптимистично на нещата и ще ви избави от скептичното отношение на околните и на вътрешното "аз".

Увереност в собствените сили достигаща до самонадеяност, е първото чувство, без което успехът е немислим. То не трябва да ви напуска в началото, когато околните ви се присмиват или ви убеждават, че сте се захванали с непосилна задача. Не се учудвайте, ако ви подхвърлят забележки като "Ти ли се намери най-умният..." или "Колко хора са си блъскали главите преди тебе и не са успели, та ти ли..." Пълната самоувереност ще ви е необходимо и по-късно, след възникването на идеята, когато ще чуете пък приказки от рода на "Няма да действа", "Няма полза от това" и т.н.

Настойчивост и упорство са другите качества, които трябва да възпита в себе си изобретателят. Те помагат да се преодолеят временните неудачи и трудности, не позволяват на отчаянието да разруши вярата в успеха. Тези качества се подкрепят от дълбокото вътрешно убеждение, че работата над конкретната задача е оправдана и че изобретението е полезно за обществото.

Естествено тези чувства не могат да ви владеят през цялото време. Човекът не е автомат, на него се присъщи и чувства на подтиснатост и отчаяние. Затова трябва добре да познавате характера си, да знаете кога и при какви обстоятелства се повдига тонусът на творческата ви активност. За тези моменти е характерно, че ви обзема въодушевление, в главата ви прииждат множество идеи, а всички отрицателни явления (умора, нежелание за работа) отстъпват под натиска на ентусиаза. Запомнете добре при какви обстоятелства изпадате в това "ненормално" състояние и се стремете всячески да стимулирате възникването му. Дали то ще настъпи посред нощ или през деня, когато сте напълно сам или сред многолюдна тълпа, е без значение. Важно е моментът на вдъхновението да бъде "уловен" и използван максимално.

(следва продължение)

инж. Кирил Мечков

Тайната на изобретението

Опитай се да изобретиш! (мотивираме читателя да стане изобретател)

От къде да започнем (поставяме проблема и чакаме решението)

В царството на случайността (стимулираме възникването на нови идеи чрез използване на случайността)

Инструментите на изобретателя (разглеждаме набора от "инструменти" за решаване на изобретателски задачи)

Разширяваме инструментариума (разглеждаме още "инструменти“, използвани от изобретателите при решаване на творчески задачи)

"Кристализация" на идеята (разглеждаме момента, непосредствено след появата на новата идея)

Изобретателството в действие

Уеб ресурси

Where to Start (Circuit Idea wikibook)