Тайната на изобретението: В царството на случайността
Това е третата статия от поредицата Тайната на изобретението, публикувана в популярното българско списание "Млад конструктор" през 1984 г. В нея съм разгледал как да стимулираме възникването на нови идеи чрез използване на случайността.
В царството на случайността
Вече знаем че:
- Трябва да изчистим предварително изобретателската задача от ненужните ограничения.
- След като сме уточнили задачата, трябва да си представям "идеалното решение".
- Следващият етап от решаването на изобретателската задача ще върви по-бързо, ако сме "уловили" момента на вдъхновението, но не трябва да се разчита само на него.
На този етап изобретателят мисли по доста различен начин от нормалния човек, като се ръководи от следните най-общи принципи.
1. ПОДТИСКАНЕ НА КРИТИКАТА И САМОКРИТИКАТА.
По начина на мислене хората могат да се разделят на две групи: едните генерират идеи ("генератори"), но не умеят да ги анализират, а другите не генерират идеи, но имат склонност към критичен анализ ("анализатори"). Това разделяне е твърде условно, защото всеки човек притежава качествата както на "генератор", така и на "анализатор", но в различна степен.
На втория етап от изобретателския процес само се генерират идеи! Всякакви опити за анализ "убиват" новите идеи още в зародиш и са абсолютно забранени!
Ако вие сте "генератор", няма да имате проблеми на този етап, но ако сте "анализатор", необходимо е голямо усилие на волята, за да не се поддадете на естественото си желание за самокритика. В най-общия случай, когато еднакво успешно ви се отдават и двете "роли", ще трябва да ги разделите по време (на този етап ще бъдете "генератор", а на следващия - "анализатор"). Тези разсъждения навяват на мисълта да се въведе разделение на труда в изобретателския процес. Може да се организира своеобразна поточна линия, в която едни генерират идеите, а други ги анализират. Това всъщност е т.нар. "мозъчен щурм" - метод за колективно творчество.
2. ОБРАЗНО КАРТИННО МИСЛЕНЕ
Всеки предмет се ражда се определено име, което го отличава от останалите предмети. Назовем ли го - в съзнанието ни веднага изниква представата за съответния предмет. Често името съответства и на предназначението (например прахосмукачка, слушалка и др.). За човешкото общуване това е удобно и необходимо, но за изобретателското творчество - вредно. Думите, названията и техническите термини насочват мисълта в старото направление - пречат ѝ свободно да тече. Ще подкрепим това твърдение с един пример.
Да предположим, че ви е необходим газ под високо налягане (например за интересен експеримент по физика). Разполагате и с един най-обикновен сифон за газирана вода. И така, седите на масата, пийвате си газирана вода и разсъждавате върху проблема. А всъщност решението се намира пред вас. Достатъчно е само да се освободите от привичното мислене и може да ви хрумне интересна идея - да използвате сифона вместо необходимия ви източник. За целта е достатъчно само да не наливате вода в него.
Изводът е, че новите идеи спохождат този, който успее да се освободи от установената класификация на предметите. Мислете без думи - лесно е да се каже, но как да се изпълни?
Една от възможностите, която ще ви помогне да се освободите от оковите на словото, е да развиете у себе си способността за образно мислене (пространствено временно въображение).
В съзнанието на всеки от нас, като на един вътрешен екран, се прожектират зрителни образи, които се отличават с такава пластичност и гъвкавост, каквато думите не притежават. Върху този вълшебен екран е възможно да се изобрази всичко - съществуващо и несъществуващо, минало, настояще и бъдеще. Обект на прожекция могат да бъдат устройства, конструкции, схеми, чертежи, графики, диаграми и др. Всички те могат да се представят статично (подобно на диапозитиви) или динамично (кинофилм), равнинно или обемно, при това в най-различни цветове. Използвайте тази чудесна способност на човешкия ум, колкото може по-често. Тя ще ви помогне лесно да си представите "идеалното решение". Без способност за образно мислене това е трудно, да не кажем невъзможно.
3. МИСЛЕНЕ С АНАЛОГИИ
Всеки може да си припомне случай, когато сложни явления от една област се обясняват съвсем просто чрез прехвърлянето им в друга област. Доста учители по електротехника обясняват някои електрически явления с примери от хидравликата като използвате аналогиите "проводник - тръбопровод", "електрически ток - течност", "кондензатор - резервоар". Самият едисон не е умеел да мисля абстрактно. За да си представи процесите в изобретения от него двупосочен телеграф, той построил сложен хидравличен модел - плетеница от тръби с размери колкото цялата стая. Разбира се, до такава крайност едва ли е необходимо да се стига. Често пътя за раждането на новата идея е достатъчна съвсем елементарна аналогия.
Различаваме пряка, лична, символична и фантастична аналогия:
Пряка аналогия - разглежданият предмет от една област на техниката се сравнява с подобен обект от друга област на техниката или живата природа. Примери: бензинова лампа - реактивен двигател, самолет - птица, хеликоптер - водно конче, парашут - чадър и т.н.
Лична аналогия - изобретателят се поставя мислено на мястото на изследвания от него обект. Например, ако искаме да изобретим крачещ всъдеход, се поставяме мислено на негово място и започваме да разсъждаваме как трябва да движим крайниците си.
Символична аналогия - обектите се сравняват чрез използване на поетични образи и метафори. Чудесна илюстрация на това са стиховете на Вапцаров, в които той възпява поетично-техническия прогрес.
Фантастична аналогия - представяме се, че за решаването на задачата ни помагат някои фантастични същества или предмети (вълшебна палка, летящо килимче, шапка невидимка и др.). Пример - демонът на Максуел (измислено същество, което стои в един съд с газ и отваря вратичката към съседния съд само за много бързо движещи се молекули).
4. ИЗПОЛЗВАНЕ НА СЛУЧАЙНОСТТА
Някои хора умеят да се съсредоточат напълно пре решаването на даден проблем. Оказва се, че това иначе полезно качество спъва възникването на новите идеи. То премахва всички случайни въздействия, които биха отклонили мисълта от традиционния ѝ път. Желязната логика само спомага да се движим по-бързо в избраната посока, но дали тя ще ни отведе до желаната цел?
Оригиналността е рожба на случайността. Едва ли може да се намери по-подходящ пример за целта от калейдоскопа. Достатъчно е да завъртите тази играчка в ръцете си и разноцветните стъкълца, отразявани многократно в огледалата, образуват неповторима картина. Появиха се дори съобщения за използване на калейдоскопи с монтирани към тях фотоапарати като десенатори в текстилната промишленост. Тези механични "художници" са се оказали много по оригинални от човека.
Сега да разгледаме методите, които ускоряват възникването на случайните явления.
Възможно е да се потопим умишлено в среда с много възбуждащи фактори - разхождаме се нехайно из някоя изложба, панаир, голям универсален магазин, където се изложени най-различни предмети без видима връзка с нашия проблем. Обаче някой от точно тези предмети може да предизвика възникването на нова и оригинална идея.
Полезно е и обратното - вземаме един предмет и се стараем да го свържем с нашия проблем. Предметът трябва да бъде избран съвсем произволно. Няма абсолютно никаква полза от избор на предмет, който предварително ни се струва, че може да разреши проблема. Например, искаме да създадем устройство, което пропъжда птиците от дадено място (накратко казано - плашило). За предмет - възбудител сме избрали магнетофон, който на пръв поглед няма нищо общо с проблема. Обаче ако помислим добре, може би ще открием интересна връзка между двата предмета - на магнетофона записваме крясъци на изплашени птици и след това ги възпроизвеждаме на съответното място.
Друг метод, който благоприятства възникването на случайни явления, е паралелното решаване на няколко изобретателски задачи. Вместо да мислите само за един проблем, вие имате в главата си едновременно няколко проблема и позволявате на мислите си да се преплитат и прехвърлят от единия проблем на другия. Оказва се, че гледната точка, обичайна в една област, е оригинална в друга.
При решаване на даден проблем не забравяйте да правите периодично почивки. През това време може да обмисляте друг проблем, който няма нищо общо с първия. При това използвайте естествената инерция на мисленето - идеите, родили се при решаването на първия проблем, прилагайте непосредствено за решаване на втория.
Наистина трудно е да се използва случайността за получаване на нови идеи. Непрекъснато ще ви преследва мисълта, че си губите напразно времето (та нали случайността не може предварително да ви гарантира успех). Бъдете уверен, че ако сте достатъчно търпелив, все някога ще ви хрумне новата идея. С времето тази увереност все повече ще нараства, а заедно с това все по-леко ще можете да мислите без съзнателно управление на мисълта. А това ще увеличи шансовите ви за успех.
Comments
Post a Comment